Постинг
11.03.2010 16:50 -
Свобода в свят с окови
Автор: lexandra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2010 17:00
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 11.03.2010 17:00
"Какво да правя
със своята безмерност
в свят на мерките?"
М. Цветаева
Светът около нас. Свят, претендиращ да бъде много развит, много разнообразен, пълен с какви ли не постижения във всякакви области. Едно място, което, по общо приети разбирания дава безкрайно много и различни възможности на всяка една индивидуална личност. До колко и как ще рискуваме в руската рулетка на нашия живот е строго личен избор, или поне точно този свят успешно създава дадената илюзия. Заблудата, че свободата е наша, че времето е наше, че изборът е наш.
Понятието "абсолютна свобода" не съществува. Е, поне не би трябвало да съществува. Всеки ден, всеки миг дори, действията ни са ограничени, съобразяваме се с нещо или с някого. Оковите на живота са навсякъде и непрекъснато ни възпират, крадат правото ни на личен избор. Но така е по-добре
И рано или късно стигаме до момента, в който осъзнаваме силата на едната-едничка свобода, която изцяло имаме, и успяваме да и се насладим докрай. Свободата да мечтаем, колкото и каквото си поискаме. Само нея никой не може да ни отнеме.
Ежедневие. Всички го изпитваме на свой гръб, непрекъснато съпътствани от него.Задълженията, които имаме, работата, която ни чака, неотложните задачи, или иначе казано десетките окови и ограничения, които във всеки един момент са наложени над изборите ни, са нещо, с което може би безкрайно ще се борим. Разбира се, тази война е безсмислена, крайният победител е винаги ясен. И това не сме ние.
Животът има даден, общоприет за правилен, ход. Още от тук идва абсурдността на понятието "свобода на действията". От тук тръгва и стремежът към такава. Малкото моменти, в които изборът остава наш, задържат заблудата, че нещата са под контрол. Изборът на работно място например-ние сами решаваме кое да е то, но всъщност избор нямаме-трябва да се работи. Изборът къде да учим, къде да запишем детето си в детска градина и колко точно пари да похарчим за нужните ни неща. Изборът, който всъщност нямаме, защото тези неща са неизбежни, предопределени и задължителни, а от нас зависи една много малка частичка-изпълнението им. Така кръгът става затворен. Подлъгани, че нещо зависи от нас, ние продължаваме в същия дух... безкрайна битка.
За тези, които се бунтуват срещу статуквото ли? Един мой преподавател казваше: "Ако видите някого да недоволства и да твърди, че точно той е различен, по-свободен и не живее спрямо стереотипите, попитайте го има ли акт за раждане и ЕГН. Ако е достатъчно умен, спорът ви ще приключи".
Светът е такъв от векове и смятам, че този ред е достатъчно добър и правилен. Много известни са клишетата, че свободата носи със себе си огромни отговорности, че ако не сме достатъчно силни и мъдри не можем да се справим с нея, че тя би ни сринала ако не я използваме правилно. Много са верни.
Представете си свят без задължения, без дадена схема за живот, без морални закони.. без каквито и да било закони. И с пълна свобода на действията. "Анархия" го наричахме, нали? Нашият свят не е способен да понесе тази свобода, хората не са готови за нея. Въпреки че всеки, вътрешно, вярва, че е, едва ли някой от нас някога ще бъде.
На фона на цялата тази сива картина, от задължения и окови, светът продължава да съществува, хората продължават да се борят с живота си по вече зададената схема. Друг избор просто няма.
Но има една част от нашето съществуване, която заслужава внимание. Частта, до която друг освен нас няма достъп-нашите мисли, нашите мечти, нашето въображение. Там закони няма. Там схемите не важат, задължения и избори не съществуват. Там всичко е такова, каквото го искаме, подредено и пожелано от нас. Там понятието "абсолютна свобода" намира своето обяснение-мечтите. Те са това, което ни откъсва, те са разнообразието, те и само те могат да ни спасят в критични моменти. Надеждата, която успяват да съхранят във всеки един от нас е безценна. Нея никой не може да ни отнеме, само тя ни крепи и ни дава сили да продължим с онези, "нашите" избори.
Моята вяра? Моите мечти? Те са прекрасни описани в няколко стиха на Никола Вапцаров: "Моята вяра... тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!"
Отдавна съм се примирила, че малко неща в живота ми зависят от мен. Някои го наричат съдба, но аз не смятам да давам определение. Не е моя работа. Примирила съм се и с факта, че всеки миниатюрен избор, който успея да си извоювам, може да се окаже грешен. И ако е такъв сама търпя последствията. Научих се и че никой не може да заповядва на мечтите, желанията и фантазиите ми. Те са... просто мои, недосегаеми и съкровени. Най-важното-успяват да ме съхранят в тежки моменти.
Животът на всеки от нас идва и... един ден просто си отива. Низ от безкрайни приключения за едни, безброй разочарования за други. Всеки прави, до колкото може, своя избор, подрежда малките детайли и вярва... Нерядко, в случай на трудност, затваряме очи и просто се пренасяме в друг свят, където всичките тревоги липсват. Макар и за кратко, това ни крепи. Нали е казано-малките неща са най-важните. Но... това е животът, нали?
със своята безмерност
в свят на мерките?"
М. Цветаева
Светът около нас. Свят, претендиращ да бъде много развит, много разнообразен, пълен с какви ли не постижения във всякакви области. Едно място, което, по общо приети разбирания дава безкрайно много и различни възможности на всяка една индивидуална личност. До колко и как ще рискуваме в руската рулетка на нашия живот е строго личен избор, или поне точно този свят успешно създава дадената илюзия. Заблудата, че свободата е наша, че времето е наше, че изборът е наш.
Понятието "абсолютна свобода" не съществува. Е, поне не би трябвало да съществува. Всеки ден, всеки миг дори, действията ни са ограничени, съобразяваме се с нещо или с някого. Оковите на живота са навсякъде и непрекъснато ни възпират, крадат правото ни на личен избор. Но така е по-добре
И рано или късно стигаме до момента, в който осъзнаваме силата на едната-едничка свобода, която изцяло имаме, и успяваме да и се насладим докрай. Свободата да мечтаем, колкото и каквото си поискаме. Само нея никой не може да ни отнеме.
Ежедневие. Всички го изпитваме на свой гръб, непрекъснато съпътствани от него.Задълженията, които имаме, работата, която ни чака, неотложните задачи, или иначе казано десетките окови и ограничения, които във всеки един момент са наложени над изборите ни, са нещо, с което може би безкрайно ще се борим. Разбира се, тази война е безсмислена, крайният победител е винаги ясен. И това не сме ние.
Животът има даден, общоприет за правилен, ход. Още от тук идва абсурдността на понятието "свобода на действията". От тук тръгва и стремежът към такава. Малкото моменти, в които изборът остава наш, задържат заблудата, че нещата са под контрол. Изборът на работно място например-ние сами решаваме кое да е то, но всъщност избор нямаме-трябва да се работи. Изборът къде да учим, къде да запишем детето си в детска градина и колко точно пари да похарчим за нужните ни неща. Изборът, който всъщност нямаме, защото тези неща са неизбежни, предопределени и задължителни, а от нас зависи една много малка частичка-изпълнението им. Така кръгът става затворен. Подлъгани, че нещо зависи от нас, ние продължаваме в същия дух... безкрайна битка.
За тези, които се бунтуват срещу статуквото ли? Един мой преподавател казваше: "Ако видите някого да недоволства и да твърди, че точно той е различен, по-свободен и не живее спрямо стереотипите, попитайте го има ли акт за раждане и ЕГН. Ако е достатъчно умен, спорът ви ще приключи".
Светът е такъв от векове и смятам, че този ред е достатъчно добър и правилен. Много известни са клишетата, че свободата носи със себе си огромни отговорности, че ако не сме достатъчно силни и мъдри не можем да се справим с нея, че тя би ни сринала ако не я използваме правилно. Много са верни.
Представете си свят без задължения, без дадена схема за живот, без морални закони.. без каквито и да било закони. И с пълна свобода на действията. "Анархия" го наричахме, нали? Нашият свят не е способен да понесе тази свобода, хората не са готови за нея. Въпреки че всеки, вътрешно, вярва, че е, едва ли някой от нас някога ще бъде.
На фона на цялата тази сива картина, от задължения и окови, светът продължава да съществува, хората продължават да се борят с живота си по вече зададената схема. Друг избор просто няма.
Но има една част от нашето съществуване, която заслужава внимание. Частта, до която друг освен нас няма достъп-нашите мисли, нашите мечти, нашето въображение. Там закони няма. Там схемите не важат, задължения и избори не съществуват. Там всичко е такова, каквото го искаме, подредено и пожелано от нас. Там понятието "абсолютна свобода" намира своето обяснение-мечтите. Те са това, което ни откъсва, те са разнообразието, те и само те могат да ни спасят в критични моменти. Надеждата, която успяват да съхранят във всеки един от нас е безценна. Нея никой не може да ни отнеме, само тя ни крепи и ни дава сили да продължим с онези, "нашите" избори.
Моята вяра? Моите мечти? Те са прекрасни описани в няколко стиха на Никола Вапцаров: "Моята вяра... тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!"
Отдавна съм се примирила, че малко неща в живота ми зависят от мен. Някои го наричат съдба, но аз не смятам да давам определение. Не е моя работа. Примирила съм се и с факта, че всеки миниатюрен избор, който успея да си извоювам, може да се окаже грешен. И ако е такъв сама търпя последствията. Научих се и че никой не може да заповядва на мечтите, желанията и фантазиите ми. Те са... просто мои, недосегаеми и съкровени. Най-важното-успяват да ме съхранят в тежки моменти.
Животът на всеки от нас идва и... един ден просто си отива. Низ от безкрайни приключения за едни, безброй разочарования за други. Всеки прави, до колкото може, своя избор, подрежда малките детайли и вярва... Нерядко, в случай на трудност, затваряме очи и просто се пренасяме в друг свят, където всичките тревоги липсват. Макар и за кратко, това ни крепи. Нали е казано-малките неща са най-важните. Но... това е животът, нали?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 133
